Уйлям Клифорд [1]
ВЪРХУ ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА САМИ ПО СЕБЕ СИ [2], [3]
Значение на индивидуалния обект
Моите усещания се организират и подреждат по два различни начина. Има вътрешен или
субективен ред, в който мъката следва чуването на лоши новини, или абстракцията ‘куче’
символизира възприятието на много различни кучета. И има външния, или обективен ред, в който
усещането за възпрепятстващо произшествие е последвано от гледката на падащ обект и звука на
неговото падане. Обективният ред, като ред, се разглежда от физическата наука, която изследва
еднообразните отношения на обектите във времето и пространството. Тук думата обект (или
явление) е взета просто да означи група мои усещания, която се запазва като група по определен
начин; понеже сега разглеждам само обективния ред на моите усещания. Обектът, тогава, е
множество от промени в моето съзнание, а не нещо извън него. Тук все още няма метафизично
учение, ами само фиксиране значението на една дума. Впоследствие можем да намерим основание за
предположението, че има нещо, което не е обект, но което съответствува по определен начин на
обекта; това ще бъде метафизично учение и нито то, нито неговото отрицание е включено в
настоящето определение на значението. Но определението трябва да бъде взето като обобщение на
всички онези изводи, които са правени от науката по обективния ред. Ако твърдя, че има водород на
слънцето, имам предвид, че ако можех да получа малко от него в бутилка и го унищожа с половината
от неговия обем кислород, ще получа онази група от възможни усещания, която наричаме ‘вода’.
Изводите на физическата наука са всички следствия от мои реални или възможни усещания;
следствия от нещо действително или потенциално в моето съзнание, не от нещо извън него.
Разграничение на обект и ексект [Eject] [4]
Има обаче някои изводи, които са дълбоко различни от тези на физическата наука. Когато
достигна до заключение, че вие сте съзнателен и че има